С Решение от 28.07.2022 г. ВКС се произнесе по въпроса кои обстоятелства следва задължително да вземе предвид съдът, за да се произнесе по чл. 128 от Семейния кодекс (СК) относно личните отношения на детето с баба и дядо в най-добрия интерес на детето.
Няколко са основните и най-важни разяснения, дадени от Върховния съд, които имат значителна практическа стойност.
- Когато единият родител и бабата и дядото живеят заедно, съдът трябва да разграничава техните права – режим на лични контакти в един и същи период за родителя /от една страна/ и бабата и дядото /от друга страна/ противоречи на интересите на детето. Ако съдът постанови режими, които съвпадат по време – например бабата да има право на лични контакти в същия уикенд като бащата, защото те живет заедно – това създава условия за спорове между родителите и между бабата и всеки от родителите, както и несигурност за детето. Съдът на практика лишава бащата от осъществяване на лични отношения, като е предоставил изцяло времето, определено му от съда, на бабата; не е постановено режимът на лични отношения да се осъществява съвместно от тях за времето, което съвпада в двата режима. Контактите с бабата и дядото не бива да изместват или да са за сметка на тези с родителите, освен в изрично определените от закона случаи.
В конкретния случай решението по чл. 128, ал. 1 СК се постановява в полза на бабата спрямо родителите. Обстоятелството, че тя има контакти с детето по времето, когато то е при бащата, в изпълнение на решение по чл. 59, ал. 4 СК, е от значение за това, трябва ли да бъдат изобщо определени и на нея мерки по чл. 128 СК, съответно какви по вид и време, възможно ли е и в интерес на детето ли е съвместното осъществяване на личните отношения на бабата и бащата с детето. Съдът не е изходил от спецификите по казуса – възрастта на детето, осъществяването на мерките на лични отношения в населено място, различно от това по местоживеене, изискващо пътуване с кола, конкретния режим, предписан от съда по чл. 59, ал. 4 ГПК на бащата.
2. Необходимо е ясно да се посочи къде детето ще бъде връщано и от къде ще бъде взимано.
Детето не е вещ, която е възможно да се предава по усмотрение и според удобството на възрастните на различни придружители.
Само по изключение и по взаимно съгласие между майката и лицето, в полза на което са постановени мерки на лични отношения с детето, то може да бъде връщано в дома на майката от трето лице.
3. Ваканциите трябва да се разпределят по начин, удобен за детето, не за родителите. Разкъсването на времето през коледната и през пролетната ваканция не е в интерес на детето, като ако родителите си предават детето няколко пъти по време на ваканциите детето ще бъде извозвано от дома на майката до този на бащата и обратно по няколко пъти, за по два-три дни, по който начин празникът за детето би се превърнал в пътуване по график и предаване от едни възрастни на други.
Ваканциите и неучебните дни за учениците в страната се определят всяка година от Министерството на просветата – коледната обичайно започва на 24.12. и продължава в първите дни на януари, като празниците – Бъдни вечер, Рождество Христово и Нова година попадат в периода на тази ваканция. Пролетна ваканция обичайно е през месец април и с продължителност 10 дни, като е възможно Великденските празници изцяло или частично да съвпаднат с нея.
Например, в настоящия случай по време на пролетната ваканция на бабата са предоставени за лични контакти с детето два дни от пролетната му ваканция, като през нечетната година са първите два дни от ваканцията, а през четната година – последните два дни от ваканцията, от 09.00 ч. на първия ден, до 17.00 ч. на втория ден, с право на преспиване. Такъв режим създава условия за неяснота, спорове и не е в интерес на детето, когато Великденските празници съвпаднат изцяло или частично с пролетната ваканция.
Лятната ваканция започва по различно време в зависимост от класа и вида на обучение, като приключва обичайно на 14 септември (според учебното заведение). Начинът, по който е определено времето на бабата с внучката през лятната ваканция не е гъвкав и прави съдебната намеса в личните отношения, вкл. начина на живот на детето, несъразмерна. Възможни са различни ситуации през годините, при които интересът на детето да почива с майката или самостоятелно (детски лагер, школа, лятно училище, екскурзия и т.н.) или учебна практика, да не съвпада с никой от времевите периоди, посочени от съда като възможност за лични отношения с бабата.
4. Изключителният критерий от първостепенно значение за решаване от съдилищата на въпроси, отнасящи се до децата, е техният интерес; това се отнася и за хипотезата по чл. 128 СК. Естествено е внуците и техните прародители да поддържат лични отношения. Касае се за самостоятелна категория семейни отношения, отделни от връзките между дете и родители, скрепени със законово определени правни последици. В производство по чл. 128, ал. 1 СК съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични отношения на дядото и бабата с внуците, какви по вид, с каква продължителност и при нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им. Мерките на лични отношения по чл. 128 СК не са посочени конкретно, но са подобни на тези, които се определят между родители и деца по чл. 59, ал. 4 СК, като не е задължително да бъдат идентични с мерките за лични отношения, които в случая са определени за родителя, комуто не е поверено детето. Мерките винаги трябва да са конкретни и така съответни, че да са рамка за правилното развитие на детето и добрите взаимоотношения с прародителя, а не източник на нови спорове.
За интереса на детето от определяне на мерки за лични отношения с дядото и бабата, в производство по чл. 128 СК, съдът изхожда от целия комплекс от обстоятелства на конкретния случай, вземайки за база предпоставките по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за закрила на детето (ЗЗДт), в светлината на проблематиката, за да постигне по възможност най-адекватното решение. Целта на цитираните законови разпоредби е не да предложи готова формула и схоластични правила, а комплекс от предпоставки, приложими за различни житейски и правни ситуации, които не са и подредени по важност и с оглед приоритета им, а позволяват широк обхват на съдебно произнасяне и оптимално съобразяване с всеки детайл от фактическата обстановка. Списъкът от предпоставки в двата нормативни акта не съвпада напълно; съдилищата, произнасяйки се в процедури по СК обаче винаги имат предвид и § 1, т. 5 ДР СК, а още и други обстоятелства, значими за конкретния интерес на децата.
Добрите отношения, честите лични контакти на внуците с бабата и дядото, следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителите, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В същото време, режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, както и евентуалното несъответното ограничаване на времето и възможностите за лични контакти на децата с родителите им. Когато родителските права спрямо детето са предоставени на единия от родителите, на другия се определят мерки на лични отношения с детето, които трябва да обезпечават широка възможност за общуване, чието пълноценно осъществяване не бива да бъде препятствано с мерките по чл. 128 СК.
Също така, при осъществяване на личните отношения с внуците, бабата и дядото не трябва да нарушават режима на отглеждане, почивка, здравето, и спокойствието на децата, като следва да съобразяват подходящо ли е срещите, когато са кратки, да се осъществяват извън града, където е местоживеенето на децата и, в тази връзка, колко дълго и колко често ще следва да пътуват децата. От значение е има ли предписани мерки по чл. 59, ал. 4 СК за осъществяване на лични отношения с родител, какви са те, родителят живее ли съвместно с прародителя на детето, създава ли пречки за контактите с бабата/дядото, съответно определеният на родителя режим позволява ли детето да пребивава и с бабата, и с дядото достатъчно време; в интерес на детето ли е личните отношения да се осъществяват съвместно.