Когато родителите на дете живеят в различни държави, определянето на режим на лични контакти изисква специфичен и внимателен подход. Основната цел е да се създаде режим на контакти, който да гарантира, че детето ще има възможност да поддържа пълноценни отношения с родителя, който живее в чужбина, без това да влияе негативно на неговото физическо и емоционално благополучие.
Основни правни принципи
В рамките на Семейния кодекс на Република България, съдът има задължението да определи режим на лични контакти с оглед на най-добрия интерес на детето. В съответствие с чл. 59, ал. 4 СК, при определяне на този режим се вземат предвид възрастта на детето, социалната му среда, отношенията му с всеки от родителите и възможността за осъществяване на редовни контакти с тях.
Когато единият родител живее в чужбина, съдът трябва да прецени как този факт ще се отрази върху възможността за осъществяване на лични контакти. В тези случаи международното право и регламентите на Европейския съюз, като Регламент (ЕС) 2019/1111, който урежда въпроси свързани с брачните дела и родителската отговорност в държавите членки, също играят важна роля.
Специфики при определяне на режима на лични контакти
- Продължителност на контактите: Когато единият родител живее в друга държава, пътуванията могат да бъдат натоварващи и да влияят негативно на детето, особено ако то е малолетно. Поради това съдът често определя контактите в по-продължителни периоди, като например:
- Летните ваканции: През лятото детето може да прекарва при родителя в чужбина един месец или повече, за да компенсира по-редките срещи през учебната година.
- Празници и ваканции: Контактите могат да бъдат разпределени така, че детето да прекарва част от коледните и новогодишните празници с родителя, който живее в чужбина.
- Логистика на пътуванията: Един от най-важните елементи при режима на контакти е осигуряването на пътуването. В повечето случаи съдът изисква от родителя, който живее в чужбина, да поеме организацията и разходите за пътуване на детето. Родителите трябва също да координират издаването на необходимите документи, като например паспорт, виза или разрешение за пътуване, когато това е необходимо.
- Преспиване и местоживеене: В зависимост от възрастта на детето и неговите нужди, съдът може да определи, че първоначалните срещи с родителя в чужбина ще се осъществяват без преспиване или на място по местоживеенето на детето. Това е особено важно за по-малките деца, които може да изпитат трудности при адаптация към различна среда и по-дълги отсъствия от родителя, при когото живеят.
- Комуникация и дигитални технологии: В случаите, когато физическите срещи не са възможни или са рядкост, съдът може да предвиди възможността за използване на технологии като видеосрещи, телефонни разговори и други форми на дигитална комуникация, които да улеснят редовния контакт между детето и родителя. Това е особено важно, когато има дълги периоди между физическите срещи.
- Ролята на сътрудничеството между родителите: Когато родителите живеят в различни държави, е от решаващо значение те да поддържат ефективна комуникация и сътрудничество в интерес на детето. Това включва съвместна организация на пътуванията, координация относно ваканциите и пълноценно спазване на постановените от съда решения.
Примерен казус
В един реален казус, свързан с родител, живеещ в чужбина, съдът определя, че контактите с бащата, който живее в България, ще се осъществяват по време на зимната ваканция и един месец през лятото. Всяка първа и трета събота от месеца бащата имал право на лични контакти в страната, където живее детето. Летният престой се организирал така, че детето прекарвало един месец с бащата в България, а през зимата – една седмица. В този случай съдът също възлага на бащата отговорността за пътуванията на детето и осигуряването на неговото удобство по време на тези периоди.
Как съдът защитава интересите на детето?
При решаването на тези въпроси, съдът винаги се ръководи от принципа за най-добрия интерес на детето. Това означава, че всички решения относно режима на лични контакти трябва да отчитат не само желанието на родителите, но и емоционалното и физическото състояние на детето, както и възможността за създаване на стабилна и безопасна среда за неговото развитие. Съдът може да назначи социални работници или психолози, които да оценят психичното състояние на детето и как промяната в обкръжението му ще се отрази на неговото развитие.
Заключение
Когато родителите живеят в различни държави, съдът трябва да намери баланса между осигуряването на редовен контакт между детето и двамата родители и минимизиране на стреса, свързан с пътуванията и промените в обкръжението. Този режим често включва продължителни срещи през ваканциите и празниците, като от родителите се изисква активно сътрудничество за осигуряване на най-добрите условия за детето.