С окончателно решение от 17.07.2021 г. на Софийски апелативен съд екипът на адвокатска кантора Русинова отново постигна успех по производство за връщане на дете по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г.
Мотивите на съда са изключително подробни и адекватни и за пореден път подчертават спецификите на това особено по същността си производство. Внимание заслужават няколко аспекта от тях. Цитатите са от решението, със заличени лични данни.
- Производството по Хагската конвенция за връщане на дете в държавата по обичайното му местопребиваване се различава коренно от производство по родителски права и родителския капацитет не е предмет на преценка. Често вещите лица по тези производства, вместо да отговорят на единствения важен въпрос – ще преживее ли детето значителна психологическа травма, ако бъде върнато в държавата по обичайното си местопребиваване, правят грешката да изследват качествата на родителите, къде детето ще живее при по-добри условия, кой родител се грижи по-добре, и т.н. Тези въпроси могат да бъдат решени в последващо производство за родителски права, но не могат да бъдат разглеждани в дело по Хагската конвенция. “ В изготвената от вещото лице-психолог експертиза, в по-голямата й част, се акцентира върху родителския капацитет на двамата родители, а той е напълно ирелевантен към предмета на настоящото производство. „
- Ефективното упражняване на родителските права от родителя, който иска връщане на детето, посочено като едно от условията за постановяване на връщане, не е необходимо да е постоянно и целодневно. “ Не са налице доказателства, от които да може да бъде направен извод за липса на ефективно упражняване на правата. Липса е налице само в случаите, когато родителят не предприеме никакви действия по реализирането на родителските права и се е дезинтересирал от детето, като същото е било отглеждано само и единствено от другия родител. В случаите, когато това не е направено, е налице ефективно упражняване на родителските права, макар и същото да се извършва не постоянно, а епизодично. „ Съгласно чл.3 от Конвенцията, прехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, само когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права и по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.
- „Сериозният риск“ по смисъла на чл.13 от Конвенцията има специфично значение. Не може да се преценява като такъв рискът при исканото връщане детето да се отчужди от задържащия родител. „На следващо място, съдът приема, че не е налице сериозна опасност връщането на детето да го постави по друг начин в неблагоприятна ситуация по смисъла на чл. 13 § 1 , б . „б”, предл. последно от Хагската конвенция. Тази възможност следва да се тълкува в светлината на основните цели на Хагската конвенция, залегнали в преамбюла и чл. 1 от същата. Неоснователен е доводът на ответната страна, че връщането на детето ще го постави в неблагоприятна ситуация, тъй като ще прекъсне емоционалната връзка с [задържащия родител} и то ще живее в несигурна социална среда. Прекъсването на емоционалната връзка, ако настъпи, ще бъде последица от поведението на [задържащия родител} , който с незаконното задържане на детето е станал причина за иницииране на настоящото производство и за постановяване на решението за връщане на детето. По делото не се съдържат доказателства, че връщането му ще го постави в неблагоприятна ситуация, поради евентуална несигурност на социалната среда, в която то ще живее. Следва да се посочи, че детето вече е поставено в неблагоприятна ситуация от своите родители, които не могат да постигнат съгласие относно местопребиваването и отглеждането на своето дете.“
- Степента на приспособяване на детето в държавата, в която е отведено или задържано, има значение само когато молбата за връщане е подадена след изтичане на една година от задържането или отвеждането /чл.12 ал.2 от Конвенцията/. “ …вещото лице коментира и степента на приспособяване на детето към условията на живот в България: материална и социална среда, близък роднински кръг. Тези обстоятелства са от значение в хипотезата на подадена молба по реда на чл. 12, § 2 от Хагската конвенция. В настоящия случай, обаче молбата за връщане на детето се разглежда по реда на чл. 12, §1 от Конвенцията, като при тази хипотеза съдът не може да обсъжда дали детето се е приспособило към новата си среда. „