Ситуациите, при които едно дете не познава добре или изобщо не е имало контакт с единия от родителите си, са особено предизвикателни за съдебната система. Определянето на режим на лични контакти в такива случаи изисква внимателно обмисляне и прилагане на мерки за плавна адаптация, за да се осигури защитата на психичното здраве и емоционалното благополучие на детето. Един от най-ефективните инструменти в тези ситуации е адаптационният период, който създава условия за постепенна връзка между детето и родителя. този пост ще разгледа правната уредба и съдебната практика в България, свързана с адаптационния период при определяне на режим на лични контакти, когато детето не познава другия си родител.
Правна уредба и съдебна практика
Съгласно чл. 59, ал. 4 от Семейния кодекс (СК), режимът на лични контакти се определя с оглед на най-добрия интерес на детето, като съдът взема предвид възрастта на детето, емоционалната му връзка с родителите и социалното обкръжение. При случаи, в които детето няма изградена емоционална връзка с единия родител, съдебната практика изисква въвеждането на т.нар. адаптационен период. Това е период, през който контактите между детето и родителя, на когото не са предоставени родителските права, започват с по-кратки и ограничени срещи и постепенно се разширяват във времето.
В това решение на Върховния касационен съд (ВКС) например е разгледан случай, в който детето не е имало физически контакт с баща си за продължителен период от време. Съдът постановява, че при такива обстоятелства е необходимо да се определи достатъчно дълъг адаптационен период, за да може детето да привикне с присъствието на баща си и да се изгради емоционална връзка между тях, преди да се премине към по-интензивен режим на контакти с преспиване и по-дълги срещи.
Специфики при определяне на адаптационен период
- Продължителност и интензивност на контактите: Адаптационният период обикновено започва с кратки срещи, без преспиване, на неутрално място и с присъствието на трето лице, ако е необходимо. В разглеждания случай ВКС определя първоначален режим на контакти веднъж месечно за период от три месеца, като срещите се провеждат на територията на населеното място, в което живее детето, и без преспиване. След това, контактите се разширяват постепенно, като включват преспиване и по-дълги срещи, съобразени с възможностите и нуждите на детето.
- Постепенно увеличаване на времето на контактите: След изтичане на първоначалния адаптационен период, съдът може да разшири режима, като позволи по-чести срещи и преспиване. Това трябва да става поетапно, за да се избегне емоционален стрес за детето. В случая, разгледан от ВКС, режимът се разширява на всеки три месеца, като постепенно се включва преспиване и по-дълго време, прекарано с родителя.
- Изисквания за присъствие на трето лице: В зависимост от обстоятелствата, съдът може да изиска присъствие на трето лице (например, социален работник или доверен член на семейството) по време на първоначалните срещи. Това има за цел да осигури безопасна и спокойна среда за детето и да намали евентуални конфликти между родителите. В разглеждания случай съдът допуска присъствието на майката или на посочено от нея лице по време на първите срещи между детето и бащата.
- Възможност за преразглеждане на режима: Ако в рамките на адаптационния период не се постигне изграждане на стабилна емоционална връзка между детето и родителя, или родителят не се възползва от предоставените му възможности за контакт, това може да бъде основание за преразглеждане на режима на лични контакти. ВКС подчертава, че нежеланието или невъзможността на родителя да осъществява контактите може да доведе до промяна в постановения режим, като се търсят нови, по-подходящи мерки за защита на интересите на детето.
Предизвикателства и важни съображения
Една от основните трудности при прилагането на адаптационния период е балансирането между правото на детето да познава и да има контакт с двамата си родители и защитата на неговото психично и емоционално здраве. Необходимо е съдът да отчете всички индивидуални особености на конкретния случай – възрастта на детето, неговата способност да възприема и разбира промените, както и отношението на родителите към адаптационния процес.
В разглежданото съдебно решение се отбелязва, че детето не възприема бащата като „тати“, защото не го познава и няма изградена връзка с него. Това налага въвеждането на по-дълъг адаптационен период, за да се избегне травма върху детската психика и да се осигури възможност за изграждане на здрава връзка. Съдът също така взема предвид факта, че детето е в предучилищна възраст и предстои да постъпи в първи клас, което е допълнителен фактор, изискващ стабилна и предвидима среда.
Адаптационният период при определяне на режим на лични контакти е ключов механизъм, когато детето не познава добре другия си родител. Този подход позволява постепенно и безопасно изграждане на връзка между детето и родителя, като същевременно осигурява защита на неговото емоционално и психично благополучие. Внимателният и поетапен подход, съчетан с активното участие на социални и психологически услуги, може да създаде условия за успешна адаптация и изграждане на стабилни отношения между детето и родителя, дори при трудни изходни позиции.