Качеството „Родител“ в производства за връщане на дете по Хагската конвенция – ново решение по дело на кантората

С окончателно решение от 2.3.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд, екипът на адвокатската ни кантора спечели и на втора инстанция поредното дело по реда на Хагската конвенция за международно отвличане на деца от 1980 г.

Министерството на правосъдието на РБ, като централен орган по смисъла на чл.6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца депозира молба за връщането на 5-годишно дете в САЩ. Адв. Русинова и адв. Стоева представляваха майката, която понастоящем живее с детето на територията на Република България.

Апелативният съд отбелязва в решението си, че според разпоредбите на Конвенцията, прехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, съгл. чл. 3 от Конвенцията, когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, регламентирано от законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му, и по това време същото право е било ефективно упражнявано или би било упражнявано така, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането. Правото на упражняване на родителски права може да произтича по силата на закон или по силата на съдебно или административно решение, или по силата на действащо споразумение съгласно законодателството на тази държава.Това право принадлежи само на това лице, което има качеството на родител на дете, което не е навършило 16-годишна възраст.

В настоящия случай обаче екипът на кантората ни доказа, че към момента на извеждането на детето от САЩ е бил установен само произхода от майката, която е разполагала с правото сама да определи неговото местопребиваване. Напускането на САЩ и установяването на майката и детето на територията на РБ в този смисъл не съставлява незаконно прехвърляне и за това действие не е било необходимо да се вземе съгласието на бащата, тъй като същият не е бил носител на родителски права по отношение на детето. Без значение е дали той е биологичен баща на детето и фактически се е грижил за него в периода, в който са живеели заедно. Същото се отнася и за постановените в САЩ съдебни актове, с които на молителя е било признато качеството на родител на детето, тъй като същите са постановени след промяната на обичайното местопребиваване на детето.