Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице – гражданско правен субект и е защитено от
закона. Законът урежда начина на образуване на българските имена с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред. /Решение № 450 от 28.11.2012 г по гр. д. № 1777/20111 г. на четвърто г. о. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г по описа на ВКС четвърто г. о., решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г. на ВКС на трето г. о./
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР, името на български гражданин, роден на територията на РБ, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.
Според чл.13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява
поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически или религиозни традиции на родителите, а съгласно чл.14, ал.1 от същия закон фамилното име на всяко лице е фамилното име на бащата с наставка -ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етнически или религиозни традиции на родителите
налагат друго.
Съгласно чл.15, ал.1 от ЗГР бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.
Как могат да се променят имена?
Според съдебната практика промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки. /Решение № 77 от 16.02.2012 г по гр. д. № 344/2011 г на ВКС, решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. /
Промяната на собствено, бащино или фамилно име, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР, се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се
определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен
морал важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в
нарушение на изискванията на чл.9, чл.13 и чл.14 от ЗГР и на други императивни
разпоредби на посочения закон /в този смисъл е решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. /
Важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна.
Като средство за лична идентификация и свързване със семейството, името на едно лице е свързано с неговия личен и семеен живот. Фактът, че държавата и обществото имат интерес да регулират използването на имената не изключва това обстоятелство. Тези публичноправни аспекти са съвместими с личния живот. Поради това и ЕСПЧ подчертава, че държавите разполагат с широка дискреция да регулират условията, при които едно лице може да смени името си, а ограниченията в тази посока могат да обслужват различни обществени интереси. Трябва да се постигне справедлив баланс между интересите на молителя и на обществото и да се прецени дали са изтъкнати достатъчни и адекватни аргументи, за да се откаже смяна на името. Според Европейския съд по правата на човека наистина е постигнат справедлив баланс, когато тълкуването на националния закон от съдилищата не противоречи на чл. 8, а решенията не са били немотивирани или произволни. /Golemanova v. Bulgaria (no. 11369/04)/.
Името е част от личностното самоопределяне на всяко лице и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, когато исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции.
Промяната на име на дете носи своите особености. Дори да се приеме, че дете на ниска възраст е известно сред роднини, близки и приятели и в социалният си кръг с различни имена от вписаните в акта за раждане, това по принцип не съставлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, предвид ниската възраст на детето и т.к. същото не е обществена личност, с особена известност, в който случай би могло да се приеме, че от промяната на бащиното и фамилно име в резултат на съдебно решение ще претърпи вреди.
Повече на тази тема: Промяната на име – необходими предпоставки