При бракоразводни дела, и спорове за родителски права съдът трябва да добие непосредствени впечатления от участниците в спора и да формира преценката си кой от родителите е по-пригоден да упражнява родителските права, както и кой е по-подходящият режим на лични отношения с другия родител. Релевантните за спора обстоятелства, следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната връзка, като във всеки конкретен случай съдът е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от тях и то като се ръководи най-напред от интереса на детето. За да охрани този интерес съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът е длъжен да обсъди всички тези и други съществени за упражняването на родителските права обстоятелства (ако има такива) поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето.
Освен посочените фактори, често в практиката възниква въпроса – има ли значение с кого живеят родителите, дали са сключили повторен брак, имат ли нов партньор, и какво влияние ще окаже той/тя върху детето?
При спор относно упражняване на родителски права, съдът изследва и социалното обкръжение на родителя – хората, сред които детето ще расте и оформя житейски мироглед и навици.
Затова съдът е длъжен да извърши преценка на бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя – членовете на семейството, в което живее или ще живее детето в бъдеще с родителя си; неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи, а когато след развода родителите са сключили нов брак или са установили фактическо съжителство, то съпругът или съжителят на родителя се явява лице от най-близкото обкръжение на детето.
Когато страните не са посочили доказателства, установяващи моралния облик на лицата от най-близкото си обкръжение, то съдът е длъжен да допусне служебно доказателства, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните – т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Това задължение е важимо особено при данни, че вторият съпруг или фактически съжител е осъждан за извършени престъпления – съдът е длъжен да събере доказателства за характера на престъпленията, времето на извършването им и да извърши преценка доколко и как близкото съжителство с това ново обкръжение би могло да повлияе на възпитанието на детето.
Пример от съдебната практика: решение № 244/23.10.2018 г. по гр. д. № 1434/2018 г. на ВКС, IV г.О.
„Съдът е предоставил упражняването на родителските права на майката без да изследва социалното й обкръжение и в частност какви са отношенията между детето и фактическия й съжител. При твърдения, че фактическия съжител на майката е осъждан двукратно и срещу него има висящо досъдебно производство за тежко умишлено престъпление; при обяснения на майката, дадени по реда на чл. 176 ГПК в съдебно заседание на 27.03.2017 г., че фактическия и съжител „има присъди, но не знам за какво и не съм запозната да има срещу него преписка за изнасилване в прокуратурата”, съдът е приел, че няма данни съдебното му минало да влияе на отношенията му с децата. Този извод на съда не почива на каквито и да е доказателства. В проведено на 29.11.2017 г., съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е отказал да изиска свидетелство за съдимост за лицето, с което майката живее на семейни начала; не е изискал и доказателства за висящи срещу лицето досъдебни производства. Предоставил е родителските права на майката без да събере каквито и да е доказателства за отношенията между детето и фактическия и съжител, за възможността на детето за ежедневно общуване с него. В нарушение на задълженията си за служебно събиране на доказателства, съдът не е възложил да се съберат данни за лицата, с които родителите съжителстват на социален работник, нито провеждане на разговор от психолог по отношение на възприятията и отношението на малолетното дете към фактическия съжител на майка му, с когото ще пребивава постоянно след промяната на упражняването на родителските права. „