По общо правило при навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона. Поради това съдебното решение, с което е присъдена издръжка, губи силата си, щом детето навърши 18 г. Ако при навършване на пълнолетие детето учи редовно в средно или се запише да следва редовно в полувисше или висше учебно заведение, съдебното решение за издръжка не продължава действието си автоматически, защото в тези случаи не се дължи издръжка при същите условия, при които тя е била присъдена. В тази хипотеза навършилото пълнолетие дете, за да получава издръжка, трябва само да предяви иск.
За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна – следва да се преценява обстоятелството дали заплащането й няма да създаде особени затруднения за родителите.
Необходимо е да бъдат налице и трите предпоставки, предвидени в Семейния кодекс, а именно:
1. Навършилият пълнолетие ищец да учи редовно обучение в средно или висше учебно заведение и същият да не е навършил 25 годишна възраст. Търсещият издръжка следва да докаже родствената връзка и че към датата на приключване на съдебното дирене /при последното съдебно заседание/ е навършил пълнолетие и е студентили ученик редовна форма на обучение във висше или средно учебно заведение. Действително, във връзка с обучението си детето има нужда от издръжка, изразяваща се в повечето случаи в средства за храна, общежитие, учебници, учебни пособия и помагала, както и при някои видове обучения за специално облекло, инструменти, консумативи и др.
2. Ищецът /детето/ да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си. Например, когато навършилото пълнолетие дете не притежава имущество, от което би могло да се издържа, нито е възможно да реализира доход, тъй като е студент/ка в редовна форма на обучение, със задължение да посещава лекции и упражнения.
3. Издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя. Ограничението е свързано с обстоятелството, че се касае за пълнолетно дете, което по начало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава такава, само ако се изясни, че това не би го затруднило особено. „Особено затруднение“ по смисъла на СК означава ограничаване на възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Отчитат се различни обстоятелства – дали родителят разполагала със собствен недвижим имот, годен за постоянно обитаване, с оглед евентуалното му отдаване под наем, дали получава никаква аренда от земеделски земи ,дали има парични влогове или други активи, които да носят регулярни доходи.
Дори да се приеме, с оглед работоспособната възраст на родителя, че същият има възможност да реализира доходи към средния размер за страната тази хипотетичната възможност не е достатъчна, за да се направи извод, че той може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение. Когато обективно родителят няма достатъчни доходи над собствената му издръжка, издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по см. на чл. 144 СК, което изключва дължимостта й /в този смисъл и Решение № 273/17.10.2011 г. по гражданско дело № 1694/2010 г., III г. о., ГК на ВКС/.