Припознаването на дете, заедно с предпоставките за унищожаването, бяха разгледани тук. С Определение от 12 април 2021 г. по ч.гр.д. 306 по описа за 2021г. обаче 3-то ГО на Върховния касационен съд отново разгледа този въпрос, и изложи много интересни мотиви. Съдия Майя Русева, докладчик по делото, с особено мнение се разграничи и не сподели становището на мнозинството на състава на съда, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Пълният текст на определението можете да видите тук.
В това определение се разглежда изключително актуален въпрос: следва ли кратките срокове не само за унищожаване на припознаването, но и за други искове за произход на дете, да се прилагат стриктно, или е възможно в търсене на баланс и защита на интересите на детето и правата на родителите съдът да ги прилага гъвкаво съобразно обстоятелствата?
Фактите са следните. Депозирана е искова молба по чл.67 СК – за унищожаване на извършено припознаването поради порок на волята, в настоящия случай измама. Ищецът твърди, че е разбрал за измамата в последствие, много по-късно. Припознаването е извършено от ищеца през 2010г. – пет години след раждането на детето и десет години преди предявяването на иска по чл.67 СК за унищожаването му. Същата година той е сключил граждански брак и е заживял заедно с детето и неговата майка, т.е. жалбоподателят е установил родителски отношения с детето, както от правна гледна точка, така и на практика. Впоследствие, отношенията са се влошили и ищеца се е развел със съпругата си през 2011г. Независимо от това, той не твърди да е прекъснал връзките си с детето, което е родено през 2005г. Понастоящем детето е на 15 години и в продължение на целия си живот е познавало ищеца като свой баща.
Действително, съгласно СК с изтичане на едногодишния преклузивен срок за предявяване на съответния иск произходът на едно лице от конкретен родител се счита за установен. Настоящият случай касае хипотеза, в която припозналият претендира унищожаване на припознаването – т.е. цели се заличаване на наличен регистриран произход на припознато дете, което води до оставането му без установен произход от бащата. Затова, съдът следва да се ръководи от спецификите на конкретния случай, търсейки справедлив баланс между различните интереси и за да не бъде лишен жалбоподателя от възможност за разглеждане на неговия случай и обстоятелствата по него.
ВКС напълно правилно разглежда иска, като го квалифицира не по Семейния кодекс, а по чл.8 от Конвенцията. Както се посочва в определението, Конвенцията е директен източник на права, и всеки български гражданин, претендиращ че е носител на установено в нея право, което не е предоставено и защитено в националното законодателство, може да се позове на Европейската конвенция за защита на правата, ратифицирана през 1992г., за да получи защита. Настоящият случай е такъв, защото жалбоподателят е извършил припознавенето през 2010г. и е предявил настоящият иск за по чл.67 СК за унищожаването му, десет години след изтичане на законоустановения срок/.
„Безспорно определянето на правната връзка на бащата с предполагаемото му дете се отнася до неговия “личен живот” (вж. Rasmussen v. Denmark, 28 ноември 1984г., § 33, Серия A № 87, и R.L. and Others v. Denmark, №.52629/11, § 38, 7 март 2017г .)., доколкото при такива обстоятелства също може да има намеса в “семейния живот”, въпросът несъмнено се отнася до “личния живот” на жалбоподателя (вж. Yildirim v. Austria (решение за допустимост), №.34308/96, 19 октомври 1999г.) – и съответно фактите по настоящото дело попадат в обхвата на чл.8 ЕКЗПЧОС. Доколкото, това право на жалбоподателя е в тясна връзка и засяга правния статут на детето, което той вече е припознал, съдът има по-голяма свобода на преценка. В трайната си практика по дела, свързани с оспорване и признаване на произход, ЕСПЧ отчита това и приема, че при проверката си за допустимостта на производството, съдът следва да се ръководи от спецификите на всеки конкретен случай, като е необходимо всякога да се извърши конкретна преценка дали и доколко е засегнато правото на ищеца на личен и семеен живот, като същевременно не се позволява прекомерна интервенция в този на ответниците. Извършването на тази предварителна преценка е необходимо, за да бъде постигнат справедлив баланс в интересите на двете страни в производството и най-вече за да се защитят интересите на участващото в спора дете. В контекста на касатора, който иска да оспори съществуващото статукво, отнасящо се до родството му с дете, ограниченията на индивидуалното право на личен живот са оправдани по съображения за правна сигурност в семейните отношения; освен това съображението за това кое е в най-добрия интерес на детето е от първостепенно значение във всяко дело от този вид в зависимост от неговото естество и сериозност, респективно най-добрият интерес на детето може да надделее над тези на родителите (вж. „Doktorov v.Bulgaria“, § 20, Sommerfeld v. Germany, N.31871/96, § 64, и G цrgьlь v. Germany, №.74969/01, § 43, 26 февруари 2004).
Мнозинството на съдебния състав не допуска касационно обжалване. Съдът намира и определя, че ограничението на възможността на касатора да унищожи припознаването – в случая до една година, която започва да тече от извършването му, а не от момента на узнаване за съответните измамливи действия, опорочили волята да припознае – представлява пропорционално балансиране на съответните засегнати конкуриращи се интереси.
Съдия Майя Русева в особеното си мнение намира, че атакуваното въззивно определение би следвало да се допусне до касационно обжалване и да се отмени, а делото – да се върне на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия. Прекомерно строгото законово ограничение на възможността на касатора да оспори припознаването чрез иска за унищожаването му в едногодишен срок, който започва да тече от припознаването на детето – а не от момента, в който е узнал, че е налице съответния порок на волята и той може да не е биологичния баща /какъвто в случая е смятал, че е, и това го е мотивирало да извърши припознаването/ не може да се твърди, че представлява пропорционално балансиране на съответните засегнати конкуриращи се интереси, още повече без разглеждане на особеностите на конкретния случай по същество. Прекратяването на производството на настоящия етап – на фаза предявена искова молба, без да се разгледат детайлно личните обстоятелства на касатора – в това число след уточняване и проверка на изложените от него факти във връзка с узнаването на обстоятелствата, обосноваващи твърдения порок /доколкото се сочи и, че след получаването на информация относно горните обстоятелства ищецът е спрял да плаща издръжка за детето-за което е бил осъден/, без да се съберат поисканите доказателства за установяването на този порок и за наличието на действителна биологична връзка, както и на фактическа такава между припозналия родител и детето предвид конкретните обстоятелства, без участието и изслушването на останалите страни, без на тази база да се извърши съответна преценка на конкуриращите се интереси – не би могло да се приеме за хипотеза, в която е постигнат справедлив баланс между тези конкуриращи се интереси по смисъла на чл. 8 от Конвенцията.