Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители.
По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
Как следва да е формулиран режимът на лични контакти?
Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК ( не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо.
Какви защитни мерки може да постанови съдът?
1.Съдът е в правото да постанови осъществяването на личните отношения на определено място, както и в присъствието на определено лице, което ако не е конкретно посочено от съда, да е достатъчно определяемо, като бъде ясно постановено и кой ще го определи.
2. Съдът, предвид особеностите на всеки конкретен случай, може да постанови, че единият от родителите е този, който ще определя третото лице или да възложи избора на компетентната Дирекция „Социално подпомагане“.
3. Дирекция „Социално подпомагане“ има специфични функции в производствата, засягащи деца. Тя е сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила на децата, а сред мерките на закрила са съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; информиране за правата и задълженията на децата и родителите, предоставяне на социални услуги.
Сред мерките за закрила в семейна среда са осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата, социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; насочване към подходящи социални услуги в общността (терминът е легален и се ползва в ЗЗДт, изяснен в пар. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за социално подпомагане (ЗСП), към който препраща ЗЗДт).
В тази връзка ДСП извършва „социална работа“ – професионална дейност за подобряване взаимната адаптация на лицата, семействата, групите и средата, в която те живеят чрез комплекс от подпомагащи дейности, насочени към постигане на по-добро качество на живот, достойнство и отговорност у хората на основата на индивидуалните им способности, междуличностните отношения и ресурсите на общността. Няма никакво съмнение, че контролът, възлаган на социалния работник от компетентната ДСП при осъществяване на срещите на детето с родителя в присъствието на трето лице, е свързан с предоставянето на социалната услуга, постигане целите, преследвани с определените от съда мерки, което налага изготвяна на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа (установяване на индивидуализираната нужда и даване на насока на ДСП, съобразно отчетените проблемни области) и изработване на индивидуален план за подкрепа въз основа на индивидуална оценка на потребностите (относно изясняване на понятията „индивидуална оценка“ и „индивидуален план“ – пар. 1 ДР ЗСП). Тази индивидуална работа на специалист, според конкретните нужди, проблеми и промени в ситуацията, налага възлагане на участие на ДСП с решението по чл. 59, ал. 3 СК в по-обща рамка.
ДСП не е страна по спора по чл. 59, ал. 3 СК и не е обвързана от силата на присъдено нещо на съдебното решение, присъщо за насрещните страни по спора, но е задължена да изпълни съдебното разпореждане, а при условията на чл. 59, ал. 9 СК може да поиска от съда промяна на определените мерки. Съдът и сам в решението си може да постанови след изтичане на определен от него срок ДСП или друг специалист, когото е натоварил със защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК, да изготви доклад, като след получаването му е в правото си сам да прецени дали е нужно да измени постановените по-рано мерки и да определи нови (чл. 59, ал. 9 СК). До подобно производство може да се стигне и при отказ за сътрудничество от страна на родител, като по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ може да издаде и задължително предписание, съответно да сезира съда.
Родителите са длъжни да се съобразят с постановеното от съда, което изисква да окажат максимално съдействие на ДСП. Изрично и в ЗЗДт е предвидено, че те са длъжни да изпълняват предприетите по закона мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето, сред които попадат и тези по чл. 59,ал. 8 СК. Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца също са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на дирекции „Социално подпомагане“ при изпълнение на служебните им задължения.
3. Извън изрично посочените в чл. 59, ал. 8 СК мерки съдът може да предпише в своето решение и други, предвидени по ЗЗДт, както и определени от него, според конкретните нужди и най-добър интерес на детето, още повече, че дори и без изрично съдебно разпореждане, такива могат да бъдат предприети и без съдебно предписание – било по искане на родителите, било служебно от ДСП (арг. чл. 59, ал. 10 СК).
Тези несъмнени положения по тълкуване на СК, ЗЗДт и ЗСП във връзка с решението по чл. 59, ал. 2 СК и неговото изпълнение, когато има предписани мерки по ал. 8, са трайно приложими в съдебната практика. Още при действието на СК от 1986 г. (отм.), съдилищата, позовавайки се на специалния ЗЗДт и на правото си да определят и други „подходящи мерки“ във връзка с режима на лични отношения на дете с родител след развод или при определяне на местоживеене, постановяват, когато са намирали за необходимо за защита интереса на детето, осъществяването на личните отношения да се извършва в присъствие на социален работник или друго подходящо лице, включително и определено със съдействието на ДСП. Тази практика намери своето логично продължение и при действието на СК от 2009 г.