Според чл. 32 ал. 2 от СК, която норма е императивна, съпрузите отговарят солидарно за поети от тях задължения за задоволяване на нужди на семейството, като според съдебната практика тези нужди представляват общите потребности на членовете на семейството (храна, материали, разходи), за задоволяването на които се изисква семейна солидарност и взаимопомощ. Потребителският кредит по презумпция е за задоволяване на битови (жилищни) нужди, а при положение, че страните са били в брак, следва да се приеме, че процесният кредит е задоволявал нужди на семейството. Тази законова презумпция е оборима, но в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че кредитът не е бил изразходван за нужди на семейството, доколкото както законодателят в текста на разпоредбата, така и съдебната практика, приемат, че заетите по време на брака от съпрузите парични средства са предназначени и използвани за общи семейни нужди.
Съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи/включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството.
Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна – ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало общи независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети от единия от съпрузите.
Когато става въпрос за кредит по време на брака, за периода, докато е траел бракът между страните, единият съпруг, дори и да е погасявал кредита със свои лични средства, не може да претендира от другия припадащата му се част, макар и кредитът да е ползван за семейни нужди. Това е така, защото по смисъла на чл. 21 ал. 2 от СК съвместният принос се изразява във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и работа в домакинството. Принос по погасяване на общото задължение може да се е изразява и в грижи за дете, и това е справедливо разрешение на въпроса – както житейски логично, така и законосъобразно, с оглед принципа за приноса на всеки един от съпрузите в разпределянето на семейните задължения. Затова дори не е необходимо докато страните са били в брак да се изследва въпросът дали парите от кредита са били изразходвани за семейни нужди, защото при всички положения платилият съпруг не може да търси от другия за този период връщане на половината от средствата, послужили за погасяване на дълга.
Необходимо е обаче да се отбележи, че съдебната практика допуска изключение от този принцип- че през цялото време, докато трае бракът, не може да се претендира връщане на платените от единия съпруг средства, поети за общи семейни нужди и подобно изключение представлява трайната фактическа раздяла. Тя е такова обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични.