С Решение от 15.06.2021 г. на Голямата Камара на Европейския съд по правата на човека по делото Курт срещу Австрия за първи път ЕСПЧ даде ясни указания как следва държавните органи да извършват оценка на риска и да предприемат съответни защитни мерки в случаи на домашно насилие. Делото касае изключително интензивно домашно насилие, като според жалбоподателката австрийските власти не са успели да защитят нея и децата й от насилника – техния баща, което е довело до убийството на сина им.
С 10 срещу 7 гласа Съдът стига до заключението, че в случая не е налице нарушение на Конвенцията. В мотивите си обаче съставът прави анализ на въпроса как следва да реагират държавните органи в случаи на насилие, как да оциняват риска, и как да предприемат съответни пропорционални защинти мерки.
ЕСПЧ приема като общо правило, че задължението за предприемане на защитни мерки за защита на лице, чийто живот е застрашен от поведението на друго лице (Osman v. Обединено кралство) е абсолютно задължение – без значение дали се очаква положителен резултат. Така, при обстоятелства, при които компетентните органи са реагирали на установения риск, като са предприели подходящи мерки в рамките на своите правомощия, фактът, че тези мерки все пак не са могли да постигнат желания резултат, сам по себе си не е може да обоснове констатацията за нарушение на превантивното оперативно задължение на държавата.
От друга страна, в този контекст оценката на естеството и нивото на риска представлява неразделна част от задължението за предприемане на превантивни защитни мерки. Следователно проверката на спазването на това задължение от страна на държавата трябва да включва анализ както на адекватността на оценката на риска, извършена от националните органи, така и на адекватността на предприетите превантивни мерки.
Според ЕСПЧ В контекста на домашното насилие задълженията, възложени на държавните органи, могат да бъдат обобщени, както следва:
1. Необходим е незабавен отговор на твърденията за домашно насилие.
2. Органите трябва да установят дали съществува реален и непосредствен риск за живота на една или повече идентифицирани жертви на домашно насилие. Насилието върху децата, живеещи с насилника и жертвата, често се използва от извършителите като форма на наказание срещу самата жертва /обичайно майката на децата/.
3. Органите – обичайно полицейските, и в последствие съдебните – са длъжни да извършат независима, проактивна и цялостна оценка на риска. Термините „независима“ и „проактивна“ се отнасят до изискването органите да не разчитат единствено натова как жертвата възприема този риск, а служебно да събират и оценяват всяка относима информация, свързана с всички рискови фактори и елементи на случая. Освен това използването на стандартизирани, международно признати насоки, които посочват специфични рискови фактори и са били разработени въз основа на научни изследвания и най-добри практики в случаите на домашно насилие, би могло да допринесе за „всеобхватността“ на оценката на риска. За съответните органи е важно да получават редовно обучение и повишаване на осведомеността, особено по отношение на инструментите за оценка на риска, за да се разбере динамиката на домашното насилие.
4. Всяка оценка на риска трябва адекватно да идентифицира всички потенциални жертви , преки или косвени — като се има предвид възможността резултатът /насилието и последиците му/ да бъде различен риск за всяка от тях.
5. Правоприлагащите органи следва да обменят информация за рисковете и да координират подкрепата с всички други заинтересовани страни, които са осъществявали редовни контакти с лица в риск, включително, в случая на деца, с техните учители. Органите следва да информират жертвата(ите) за резултата от оценката на риска и, когато е необходимо, да предоставят съвети и насоки относно наличните правни и оперативни защитни мерки.
6. По отношение на понятието „непосредствен риск“: ЕСПЧ многократно подчертава, че това понятие следва да се разбира по гъвкав начин, като се има предвид общата траектория на ескалацията в случаите на домашно насилие, дори ако точното време и място на насилието не може да бъде предсказано в определен случай.
7. Съдът е установил в множество други дела, че извършителят с предишна история на домашно насилие представлява значителен риск от по-нататъшно и евентуално смъртоносно насилие. Поведението на извършителя може да стане по-предвидимо в ситуации на ескалация на такова насилие, с нарастваща честота, интензивност и опасност с течение на времето. Тези общи положения и наличните в тази област проучвания трябва да бъдат надлежно взети предвид от органите при оценката на риска от по-нататъшно ескалиране на насилието, дори след издаването на заповед за защита.
8. Ако резултатът от тази оценка е наличието на такъв риск, възниква задължение на органите да предприемат превантивни защитни мерки. Тези мерки трябва да бъдат адекватни и пропорционални на нивото на оценката на риска.
Дали са налице достатъчно защитни мерки в рамките на закона и на практика в критичния момент е въпрос, тясно свързан с въпроса за адекватността на законодателството. За подходящ превантивен отговор често се изисква координация между множество органи, включително бърз обмен на информация. Ако децата са били изложени на риск, органите за закрила на детето следва да бъдат уведомени възможно най-скоро, както и училищата и/или другите заведения, които полагат грижи за тези деца.
9. Изборът на защитна мярка неизбежно изисква, както на обща, така и на индивидуална основа, внимателно претегляне на разглежданите конкурентни права и други съответни ограничения. От една страна, всички подобни мерки трябва да осигурят адекватна и ефективна реакция на установения риск. От друга страна, и доколкото те оказват въздействие върху предполагаемия извършител, всички предприети мерки трябва да останат в съответствие с другите задължения на държавите по Конвенцията, включително необходимостта да се гарантира, че полицията упражнява правомощията си по начин, който напълно зачита надлежното протичане на процеса и други гаранции. Естеството и тежестта на оценявания риск винаги са важен фактор по отношение на вероятността от предприемане на защитни и превантивни мерки.