С ДВ бр.67/2023 беше въведена нова разпоредба в Семейния кодекс на РБ – чл. 127б. На практика, тази възможност означава, че:
- Родител, който се опасява, че детето му може да бъде изведено от България от другия родител, може да подаде искане до съда за налагане на забрана за напускане на страната.
- За да бъде постановена такава забрана, трябва да е налице конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родител, настойник, попечител или роднина.
- От образуването на производството до влизането в сила на решението детето може да напуска страната само с разпореждане на съда.
- Съдът трябва да подтанови решение бързо: в 14-дневен срок от образуването на делото.
- Забраната за напускане на страната винаги е временна и има срок – до една година.
- Забраната за напускане на страната може да бъде отменена – отново с решение на районния съд като се представят доказателства, че рискът от незаконно извеждане на детето е отпаднал.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Забрана за напускане на страната на дете, изложено на риск от извеждане от страната по смисъла на чл. 32, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (ОВ, L 312/56 от 7 декември 2018 г.)
Чл. 127б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) (1) Районният съд по настоящия адрес на детето разглежда искане за налагане на забрана за напускане на страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родител, настойник, попечител или роднина.
(2) Незаконно е извеждането на дете с обичайно местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на закона или на споразумение.
(3) Производството започва по молба на родител, настойник или попечител. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.
(4) Съдът уведомява незабавно органите за граничен контрол при Министерството на вътрешните работи за образуваното производство. До влизането в сила на съдебното решение детето може да напуска страната само с разпореждане на съда.
(5) Съдът обявява решението си в 14-дневен срок от образуването на делото, като забраната за напускане на страната може да е за срок до една година. Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.
(6) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от съобщаването. В едномесечен срок от постъпването на жалбата окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно. Разпореждането по ал. 4 може да се обжалва по същия ред.
(7) Препис от съдебното решение по ал. 5 се изпраща незабавно на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.
(8) Забраната за напускане на страната може да бъде отменена с решение на районния съд по молба на родител, настойник или попечител, ако се представят доказателства, че рискът от незаконно извеждане на детето е отпаднал. Съдът разглежда молбата за отмяна по реда на ал. 3 и уведомява компетентните органи по реда на ал. 7.