Искът за оспорване на бащинство е с правно основание чл. 62, ал.1 от Семейния кодекс.
Само когато признатата от закона връзка на произход между баща и дете обективно не може да съществува поради наличието на обстоятелства изключващи произхода от бащата, съдът може да приеме, че презумпцията за бащинство е оборена. За доказването на тези обстоятелства обаче са необходими специални знания, поради което
съдът е длъжен да обоснове крайния си извод с представената от страните медицинска документация или служебно да допусне съдебно – медицинска експертиза /вкл. ДНК, кръвно-групова, гинекологична/ – за установяване на оспорения правнорелевантен факт за произхода от бащата.
Когато съдията няма необходимите специалния знания, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област. Както е разпоредено в чл.195 ГПК, съдът в този случай назначава вещо лице по искане на страната или служебно. Тези разяснения ВКС даде в Решение по гр.д.№ 3088 по описа за 2021 г. от 9.5.2022 г.
Щом за установяване на спорен по делото факт се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, съдът в доклада по делото, изяснявайки, че фактът е спорен и релевантен, следва да допусне служебно съдебна експертиза и без искане на страна. Съдът посочва задачата и избира специалист с нужните знания и умения, като указва кой, в какъв размер и в какъв срок следва да внесе депозит, съответно страните или трети лица трябва ли и какви допълнителни данни, документи, вещи и пр. да представят за ползване на вещото лице. Няма значение дали за установяване на същия факт задължената страна сочи други допустими доказателствени средства. Въззивният съд също, и без искане на страните, щом са налице условията на чл.195 ГПК сам, служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт, стига да има оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което спорният факт е останал неустановен (ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.3).