С Решение № 60208/03.12.2021 г. по гр.д. 3523/2020 г. ВКС даде разяснение по изключително важен процесуален въпрос относно дела за родителски права /и приложимо по аналогия по дела за домашно насилие/: докога могат да се сочат и събират на доказателства от въззивния съд в производство, в което следва да се преценят интересите на ненавършили пълнолетие деца; в тези производства за съда съществува ли задължение служебно да събира доказателства относно обстоятелства, имащи отношение при решаването на спора в интерес на ненавършилите пълнолетие деца?
Отговорът е, че няма пречка доказателства да се сочат по всяко време. Както е разяснено в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и в множество решения по чл. 290 ГПК (напр. решение № 58/16.04.2019 г. по гр.д № 2931/2018 г., на ВКС IV г.о.), предметът на спора изисква от съда във всички инстанции служебно да следи за интересите на детето.
Съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или да допусне доказателствено искане, независимо, кога са направени, щом са от значение за установяване най-добрия интерес на децата.
Важните изводи на Върховния съд са в няколко насоки:
- Задълженията на въззивния съд по дела, в които се засягат интересите на деца. Въззивният съд не е обвързан от предметните предели на исковата молба/жалбата по тези дела, произнася се служебно не само по валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение и за точното приложение на императиви правни норми, а също и изцяло за правилността на същото с оглед благополучието на детето. Въззивният съд, който е втори по ред съд по съществото, е длъжен служебно да изисква от страните и от социалните служби да установяват релевантните за спора обстоятелства, а когато е нужно и сам да събира доказателства; за страните и във въззивна инстанция не съществуват преклузии да сочат обстоятелства и доказателства, както и да представят доказателства.
- Въззивният съд е съд по съществото на спора, което значи, че извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. След като е инстанция по съществото на спора, въззивният съд дължи обсъждане и на всички събрани доказателства и в двете инстанции, имащи отношение към предмета на въззивното производство; не може да игнорира събраните във втора или в първа инстанция, освен ако неправилно са били допуснати и събрани като доказателствени средства (били са неотносими или недопустими).
- Решението по чл. 59, ал. 2 СК задължително трябва да съдържа произнасяне – и в диспозитива, и в мотивите, по следните въпроси: при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, мерките относно упражняването на тези права, както и режима на лични отношения между децата и родителите, което включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК, когато това е необходимо. Съдът, също така се произнася каква да бъде издръжката на децата, както и кой и при какви условия ще ползва семейното жилище (чл. 56, ал. 1, изр. 2 СК). За да вземе решение, съдът трябва да установи всички релевантни обстоятелства по всеки от изброените въпроси, като обсъди подробно, ясно и задълбочено всички данни по делото и направил избор в интерес на детето.