Въпреки променената философия на института на осиновяването, уредбата му продължава да включва пълна промяна в идентичността на осиновения и прикриване на биологичния му произход, вкл. чрез промяна в собственото му име и съставяне на нов акт за раждане.
Тази уредба влиза в конфликт с нарастващото признаване на правото на детето да научи истината за своя произход / чл.7 и чл.8 от Конвенцията за правата на детето/. Правилото за достъп на осиновения до информация за произхода му, регламентирано в чл.105 СК е опит да се тръгне в посока на намиране на подходящия баланс между това право на детето и правото на биологичните родители на защита на личните им данни.
Относително определената норма на чл.105 СК поставя редица въпроси, които трябва да бъдат решени, особено като се има предвид, че това е единствената възможност за достъп на осиновения, поради подмяната на личните му данни, и защитата, предоставена на личните данни на биологичните родители от Закона за защита на личните данни.
С Решение №161/19.01.2021 г. по гр.дело № 1179 по описа за 2020 год. на 4- то ГО на Върховния касационен съд е даден отговор на следния въпрос:
Кои са тези „важни обстоятелства” по смисъла на чл.105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване произхода на осиновеното лице?
„Важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел.
Част от мотивите на ВКС:
Съгласно чл.4, пар.1 от Общия регламент за защита на личните данни – Регламент (ЕС) № 679/2016 г. „лични данни” са всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано, включително по признаци на социалната идентичност на лицето, какъвто признак е и биологичния му произход. Личните данни на осиновения са тези, съдържащи се в новия акт за раждане, поради което той няма правно средство да търси данни за родителите си от органите на гражданската регистрация, защото не се съдържат там, макар и осиновеният да има достъп до данните от този акт по реда на чл.88а ЗГР.
Разпоредбата на СК отговаря изцяло на изискванията по чл.23, пар.2 от Общия регламент за защита на данните, тъй като посочва до кои данни е ограничен достъпът (тези за биологичния произход на пълно осиновения), с каква цел – защитата на участниците в осиновяването, посочени са лицата, които имат достъп до данните, редът за този достъп, и условията за осъществяване на достъпа.
Овластени да предявят искането за достъп до информация за произхода са само осиновеният и осиновителите, т.е. законът е признал наличието на правен интерес само на тези лица, като интересът на осиновителите да търсят тази информация се извежда от разбирането, че това е част от родителските им права и задължения с оглед защита интересите и правата на детето. За биологичните родители не е предвидена такава възможност, като законът постановява само да бъдат изслушани, т.е. да дадат свое мнение, което не обвързва съда при постановяване на решението, което те нямат право да обжалват. Видът и обемът на информацията, която може да се предостави при искането са определени най-общо от закона като „информация за произхода на осиновения”, като събирането и съхраняването й е задължение на държавата, което гарантира правото на осиновения да я узнае. Първоначално предимство се е отдавало на сведения за здравословното състояние детето, като едва с допълненията към СК от 1985 г. от 2003 г. списъкът от сведения за детето се допълва с личните данни на родителите, контактите на детето с родителите, историята на детето преди осиновяването, а за всяко дете, включено в списъка за деца за пълно осиновяване, се създава досие. Въпреки, че за детето се създава досие със сериозен обем информация /медицинска, социална и друга история, както и лични данни на родителите/, на осиновителя се предоставят единствено данни за детето /чл.57в, ал.4 СК отм. и чл.95, ал.3 СК/ Това означава, че дори осиновителят не разполага с информация за произхода на детето, или поне с част от нея, която би могъл по подходящ начин да предостави на осиновения. Достъпът до информация за произхода зависи от преценката на окръжния съд за наличието на важни обстоятелства, обосноваващи искането му.
Пълният текст на Решението: тук.