Минестерството на правосъдието публикува „Решения на ЕСПЧ по дела срещу България“ за периода февруари – ноември 2020 г.
Бюлетинът съдържа кратки резюмета на постановените от ЕСПЧ решения по същество и по допустимост. Решенията на Съда са систематизирани по членове от Конвенцията. Добавени са линкове към съответния брой на Бюлетин „Решения на ЕСПЧ по дела срещу България“, към оригиналния текст на решението в интернет страницата на ЕСПЧ, както и към превода на български език на част от решенията.
Можете да го видите ТУК.
Решения по Член 8 от Конвенцията: Право на зачитане на личния и семейния живот
1. „X и Y срещу България“, жалба № 23763/18
Решение от 6.02.2020 г. 2
Нарушение на чл. 8 от Конвенцията
Жалбоподателите са майка и нейното дете. От свое име
и от името на детето си, тя се оплаква от
невъзможността да живее и да упражнява контакти с
него съгласно съдебното решение, с което родителските
права са присъдени на нея. ЕСПЧ счита, че властите не са
предприели достатъчно мерки за събиране на
жалбоподателите и че пропуските им да действат в
първоначалния период след постановяване на съдебното
решение относно родителските права са довели до
задълбочаване на проблема. Ето защо Съдът намира
нарушение на чл. 8 от Конвенцията.
2. „Фъртунова и Коленичев срещу България“ жалба № 39017/12 (и чл. 14)
Решение по допустимост
Жалбоподателите, позовавайки се на чл. 8 и чл. 14 от
Конвенцията се оплакват поради невъзможността да
изберат фамилното име на децата си. Двамата нямат
сключен граждански брак и живеят заедно с децата си,
като вторият жалбоподател е припознал и двете деца и
на основание чл. 14 от ЗГР те са получили неговото
фамилно име. ЕСПЧ отхвърля жалбата като недопустима
поради неизчерпване на вътрешноправните средства за
защита. Съдът отбелязва, че жалбоподателите не са
подали жалба пред Комисията за защита от
дискриминация, чието решение впоследствие би
подлежало и на съдебен контрол. В случай че КЗД установи
нарушение, жалбоподателите са могли да предявят иск за
обезщетение по чл. 74 ЗЗДискр. За жалбоподателите е
била открита възможността да предявят иск по чл. 71
ЗЗДискр. Те са можели да инициират и производство за
промяна на фамилното име. Съдът подчертава, че
принципът на субсидиарност е особено уместен в
контекста на оплаквания по чл. 8 и чл. 14 от Конвенцията.
Настоящият случай поставя сложния и деликатен въпрос
за установяване на справедлив баланс между правата на
личен живот на жалбоподателите и публичния интерес
от осигуряване на предсказуемост и стабилност на
гражданските отношения и произхода на лицата. Поради
това за Съда би било изключително важно да разбере как
националните съдилища биха решили този въпрос.
Националните съдилища по принцип са в по-добра позиция
от Съда за извършване на такава оценка и техните
възгледи са от централно значение при разглеждането на
жалби от ЕСПЧ.
3. „Y.T. срещу България“, жалба № 41701/16
Решение от 09.07.2020 г. 19
Нарушение на чл. 8 от Конвенцията
Делото касае оплакване по чл. 8 от Конвенцията поради
отказа на българските съдилища да променят
вписванията относно неговия пол, собственото име,
бащиното и фамилното име на жалбоподателя в
Регистъра на населението. Съдът отбелязва, че
националните съдилища са отхвърлили предявения иск,
считайки че общественият интерес изисква правна
промяна на пола да не бъде позволена. Съдилищата обаче
не са дали обяснение в мотивите си що се отнася до
конкретната природа на обществения интерес и не са
извършили преценка за пропорционалност спрямо правото
на жалбоподателя да бъде призната половата му
идентичност. ЕСПЧ определя това като неоснователна
твърдост в мотивите на националните съдилища, която
е поставила жалбоподателя за неразумен и
продължителен период в затруднено положение, в което
той вероятно е изпитвал чувства на беззащитност,
унижение и безпокойство.
4. „Y и други срещу България“, жалба № 1666/19, решение по допустимост
Решение от 15.09.2020 г. 31
Решение по допустимост
Делото касае оплаквания по чл. 8 от Конвенцията
относно невъзможността да бъде изпълнено
окончателно съдебно решение, с което е определено след
раздялата на родителите първата жалбоподателка да
упражнява родителските права по отношение на двете
им деца, както и поради невъзможността тя и децата да
напуснат страната и да посетят роднините си в
Бразилия. В рамките на производството пред ЕСПЧ е
установено, че първата жалбоподателка се е свързала с
редица национални институции, като тя и нейните
адвокати са разкрили информация за условията, предложени от Регистратурата на Съда с оглед постигане на приятелско споразумение между страните.
Съдът приема, че подобно поведение представлява
нарушение на принципа за поверителност на процедурата
за приятелско уреждане на спора и също така се счита за
злоупотреба с правото на жалба. Поради изложеното
Съдът обявява жалбата за недопустима.
5. „Койчев срещу България“, жалба № 32495/15
Решение от 13.10.2020 г. 32
Нарушение на чл. 8 от Конвенцията
Делото касае оплакване по чл. 8 от Конвенцията.
Жалбоподателят твърди, че е биологичният баща на
извънбрачно дете и се оплаква поради това, че искът му
за установяване на бащинство е обявен за недопустим,
тъй като детето е било припознато от новия съпруг на
майката като впоследствие е приет за недопустим и
искът му за оспорване на припознаването. Съдът
отбелязва, че съдилищата освен приложимите
разпоредби на националното законодателство, са
изложили и други съображения за отказа да разгледат
иска на жалбоподателя. Не е била оценена обаче връзката
между жалбоподателя и детето и нейната значимост и
за двамата, както и неговото обяснение за дългия период,
изминал преди да припознае детето. Съдът отбелязва и
някои други недостатъци по отношение на действията
на Дирекция „Социално подпомагане“, както и това, че
исковете му не са разгледани по същество от
съдилищата. Съдът приема, че в процеса на вземане на
решенията са липсвали адекватни гаранции, при липса на
детайлно разглеждане на фактите и преценка на
различните интереси, засегнати в случая.
6. „Георгиев срещу България“, жалба № 50856/16, решение по допустимост
Решение от 29.09.2020 г.
Решение по допустимост
Делото касае оплакване по чл. 8 от Конвенцията, че
жалбоподателят не е имал възможност да оспори
презумпцията за бащинство на детето, на което твърди,
че е биологичен баща и впоследствие да установи своето
бащинство и да има право на контакти с детето. След
като искът му бива обявен за недопустим от СГС и САС,
г-н Георгиев подал частна жалба до ВКС. Жалбата му била
върната, тъй като в предвидения срок не изпълнил
указанията да представи изложение за касационните
основания по чл. 280 от ГПК. ЕСПЧ приема, че
жалбоподателят е следвало да представи оплакванията
си в изискуемата форма и срокове до последната
инстанция на национално ниво, тъй като с оглед
развитието на националната съдебна практика след 2015
г. искът за оспорване на бащинството на съпруга на
майката на детето, би могъл да се окаже достатъчно
ефективно средство за защита. С оглед изложеното ЕСПЧ
обявява жалбата за недопустима поради неизчерпване на
вътрешноправните средства за защита