Брачни договори и имуществени отношения

Режими на имуществена общност между съпрузи

При настоящата правна уредба, съпрузите /или бъдещите съпрузи/ имат право на избор кой режим да се приложи при сключването на брака. Режимът може да бъде променян в последствие по съответния ред и при вписване на промяната в особен регистър.

01. Законов режим на общност

Режимът на съпружеска имуществена общност е най-често приложим на практика в имуществените отношения между съпрузите, защото съгласно чл. 18, ал.2 СК се прилага, ако не е избран друг режим. При този режим всички недвижими и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. 

Този режим на съпружеската имуществена общност е въведен с влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 г./ отм./

02. Законов режим на разделност

При този режим придобитото през време на брака както и придобитото преди сключване на брака имущество принадлежи само на името на своя титуляр, т.е. съпругът , който го е купил.

Необходимо е да се попълни и завери нотариално декларация за разделност, която подлежи на вписване по особен ред.

03. Договорен режим – брачен договор

С приемането на новия Семеен кодекс се предвиди възможност съпрузите да избират имуществен режим за уреждане на отношенията си по време на брака и при евентуален развод. Режимите на имуществените отношения между съпрузите са три: законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим.

Съпрузите имат свободата да избират кой режим ще приложат в отношенията си. Семейният кодекс предвижда възможност брачният договор да се сключи преди брака – предбрачен договорр или по време на брака – брачен договор.

Без значение какво имущество и на каква стойност се разпределя, договорът следва да бъде изготвен от специалист и подлежи на вписване по особен ред.

Имуществени спорове

При разглеждането на имуществените спорове между съпрузите, следва да се изхожда от прогласените от Семейния кодекс принципи на семейните отношения /чл.2/ и от социалните функции на брака и семейството /чл.17. В този смисъл са указанията в т.1 на ППВС № 5/1972г.

При сравнителноправен анализ на уредбата на имуществените отношения досега в трите семейни кодекса – от 1968г., от 1985г. и сега действащия от 2009г. е видно, че в тях са заложени едни и същи, непроменени принципи на семейните отношения – принципите на равенство на мъжа и жената, зачитане на личността в семейството, уважение, грижа и подкрепа между на членовете на семейството / чл. 1 СК от 1968г., чл. 3 СК от 1985г. и чл. 2 СК от 2009г./. Досежно уредбата на имуществените отношения – и в трите кодекса е прогласено, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство, уважение, общи усилия, съобразени с възможностите, имуществото и доходите на всеки от тях, да осигуряват благополучието на семейството и грижата за децата – / чл. 12 СК от 1968г., чл.15 СК от 1985г. и чл. 19 от СК от 2009г./. Именно на тези принципи е основана идеята за съпружеската имуществена общност /СИО/, уредена за първи път в кодекса от 1968г. Според чл.13 от този кодекс общността обхваща вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака; следващият кодекс от 1985г. разширява обхвата на СИО и включва в нея не само вещите, но и паричните влогове – чл. 19, като поставя изискването да са придобити със съвместен принос, за съществуването на който е създадена законова презумпция.

Парични влогове

По сега действащия Семеен кодекс от 2009 г. паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност / не са посочени в нормата на чл.21, ал.1 СК/ и представляват лично имущество на съпруга – титуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. 

В случай че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК.

Не представляват обаче лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака. В този случай намира приложение презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос. Именно на придобитите по време на брака вещни права законодателят създава статут на СИО, считайки презумптивно, че са резултат на съвместен принос. В същия смисъл е практиката по приложението на СК от 1968г., изразена в ППВС№ 5/1972г., ППВС № 8/1980г. и др. – паричните влогове набрани по време на брака са лични на съпрузите, но купеното с тях е СИО.